Сградите в градовете генерират около 40% от въглеродните емисии. Те са и най-големият енергиен консуматор на енергия. Европейският съюз, както и отделните държави прилагат различни стандарти за оптимизиране на сградите. На дневен ред са почти нулево енергийните сгради (с минимални енергийни нужди и съответно с много нисък въглероден отпечатък). Използването на възобновяеми източници е от изключително значение за съвременното строителство. Фотоволтаичните системи могат да се интегрират в почти всички структурни елементи, включително покриви и фасади. Това са така наречените сградно-интегрирани фотоволтаици (BIPV). Те се превръщат в соларната „кожа“ на сградата.

Ицзползването на градени елементи заема все по-голям дял от соларните системи.. Тяхната ефективност се развива непрекъснато и се превръща в обичаен елемент от градската среда в Европа.

Все още се срещат някои пречки за използването на технологията – бавното обновяване на сградния фонд, както и бавното интегриране на ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). Но въпреки затрудненията, градовете ще търсят начин да увеличат на сградно-интегрираните фотоволтаици. Естетични, рентабилни, многофункционални.

Сградата Treurenberg в Брюксел. 9 етажа, 9800 кв. М офисно пространство. BIPV инсталация заема 667 м2 и покрива 100% от енергийните нужди на сградата.

Източник на снимката: Интернет

Източник на данните: Доклад на SPE

http://www.solarpowereurope.org/how-solar-skins-can-decarbonise-europes-cities-and-create-new-jobs/