Бизнесът плаща високи цени – за електроенергия и за въглеродни квоти.

Търговията с парникови газове е подчинена на система, базирана на протокола от Киото 1997 г. Документа постановява различни инструменти (пр. – квоти) и мерки, с които да способства намаляването въглеродно излъчване. .Лятото на 2019 г носи първите признаци за тревога – сериозно завишаване на цените на вредни емисии. Пазарната ситуация затруднява българския бизнес и води до повишаване на производствените разходи. През 2020 г изтича 3та фаза на европейската  система  за търговия с вредни емисии (EU Emissions Trading System (EU ETS) или ЕСТЕ). През следващия период (фаза 4 – 2021-2013 г), количеството емисии трябва да бъде намалено.

Безплатните квоти, отпускани на някои страни-членки, в т. ч. България, ще бъдат прекратени.  В новинарсксиет емисии сочат нива от 25 евро за тон въглероден двуокис.

За повече инфо на сайта на европейската комисия: https://ec.europa.eu/clima/policies/ets_e

Проблемите в енергетиката вредят най-много на бизнеса. Токът за комерсиални нужди става все по-скъп, тази година поскъпна с около 13 процента, следващото лято сигурно повишението ще е с подобен процент. Логично бизнесът търси решение при алтернативните източници на енергия. Голям брой производства, цехове, складове се обърнаха към Техносън за проектиране на соларни инсталации за собствени нужди, за да произвеждат поне половината от нужното електричество на покрива, а не да го теглят от мрежата. Подобни инсталации се изграждат за кратко време, а възвръщаемостта на инвестицията е заложена за период до 6-7 години.

Този пост беше публикуван на понеделник, август 19th, 2019 в 2:35 pm и се намира в Uncategorized. Можете да следите коментарите към този пост чрез RSS 2.0 хранилка. Можете да оставите отговор, или trackback от вашия собствен сайт. Both comments and pings are currently closed.