Как работят соларните (фотоволтаичните) системи?

Как работи фотоволтаичната система и какви типове соларни панели има, какво още прави фотоволтаичната система?

Фотоволтаиците превръщат безплатната слънчева енергия в електричество. Електричеството, което ползваме в момента, е прозведено основно от изкопаеми горива (газ, въглища, ядрено гориво), които освен че са мръсни, струват и пари. Слънчето обаче е безплатно, Вие може да пестите пари като използвате тази безплатна енергия.

Фотоволтаичната система е проста, като основният компонент са соларните модули (панели).

Типове осоларни панели.

Фотоволтаичните модули са направени от тънък слой полупроводник, поставен между стъклен лист и слой от полимерна смола. При излагане на дневна светлина, полупроводниковият материал се „захранва“ и произвежда електричество.

Има няколно основни вида панели: монокристални, поликристални, хибридни и тънкослойни (от аморфен силиций). Всички те са изработени от силиций като разликата е в начина, по който е нарязан и сглобен материалът.

Разлика има и в ефективността на панелите – колко от слънчевата енергия се оползотворява от единица площ, съответно това формира стойността им. В момента соларните панели са с размери 1640х992 милиметра, един панел заема около 1,6 квадратни метра и тежи около 20 килограма.

Монокристалните соларни модули са направени от силициеви блокчета (соларни клетки) и нарязан на тънки пластове. Полупроводникът е с висока чистота. Ефективността им е по-висока от поликристалните клетки. Тъмни са на цвят и с еднообразна повърхност.

Поликристалните панели са съставени от стопен суров силиций и формован директно на тънки пластове, които формират отделните клетки в панела. Цветът им е предимно син, неравномерен. Съдържат много кристали в една клетка. По-евтини са, но с малко по-ниска ефективност от монокристалните.

Хибридните соларни клетки комбинират силициеви клетки с тънкослойни (от аморфен силиций). Тези панели са по-ефективни, но са и малко по-скъпи.

Тънкослойни клетки – те са най-евтини, но и не толкова ефективни, заемат по-голяма площ. Те са гъвкави и рядко се използват за солидни конструкции. Най-често се вграждат в други уреди – сензори, осветителни тела, калкулатори. Може да се инсталират също на каравани и кемпери.

Произвеждат се също соларни плочки, керемиди, тухли. Те се вграждат в сградите или в някои архитектурен обект.

Съвети

Фотоволтаичната система се състои от соларни панели, инвертор, превключватели, електромер и кабели.

- Колкото повече панели сложите на покрива, толкова подобре;

- Фотоволтаичните панели произвеждат прав ток. За да може да се ползва електричеството, трябва да се видоизмени в променлив ток, какъвто всички ползваме в ежедневието. Това става с помощта на инвертора, който трансформира правия слънчев ток в променлив с напрежение 220 волта;

- Соларните панели имат живот над 25 години, повечето соларни системи могат да работят 40+ години. С времето соларните клетки в панела деградират от слънцето, но е гарантирано, че дори след 20 години работа панелите ще произвеждат поне 80% от първоначалната си мощност. Инверторът е също с дълъг срок на експлоатация;

- За безопасност, електрическите предпазители и превключватели се разполагат преди и след инвертора в електрическото табло на системата;

- Инверторът може да се монтира в сградата или навън, на него се вижда в реално време и с натрупване цялата информация за соларната система – колко електроенергия е произведена, колко от нея е потребена в сградата или върната (продадена) на електрическата мрежа;

- Съществуващият електромер може да се запази или да се смени с двупосочен, който мери колко електроенергия е потребена и колко е произведена. При излишък на соларно електричество го продавате на мрежата и получавате пари, при недостиг – купувате ток от мрежата, както досега. Затова соларните системи се инсталират според нуждите на домакинството (например еднофамилна къща с конкретните електрически уреди в нея и начинът на тяхното ползване) или бизнеса (например цех, склад, магазин), за да може произведеното количество соларен ток да бъде точно толкова (или повече) колкото домакинството или бизнесът има нужда, за да не купува ток от мрежата.